Планината на Света Одилия

Това прекрасно място се намира на границата между Южна Франция и Германия в Елзас – една област, известно с вековните си духовни традиции.

Магично място

Пътят се извива спиралообразно до върха но хълм, където на височина 763м е построен манастирът но света Одилия. Одилиенберг е едно от свещените планини на Европа. Историята на тази много почитана в Западна Европа светиня е забележително.

Според манускрипт от 9 век с нейното животоописание тя се ражда като първо дете на херцога на Елзас Адалрих. Бащата преживява голямо разочарование, когото разбира, че вместо наследник има момиченце. Следва ново разочарование - детето е сляпородено. Разяреният владетел заповядва да убият новороденото. Само молбите на съпругата му спасяват детето, което е дадено за отглеждане в манастир, след като бащата се е отрекъл от него. Момиченцето има за свой личен наставник един ирландски монах, дълбоко посветен и в духовните традиции на друидизма. Когото става на 12 години, детето приема кръщение от епископа на Регенсбург и по време на ритуала става чудо: то проглежда! Наричат я Одилия – Божия светлина. Одилия продължава да се възпитава в манастира, но копнее да види родителите си. Междувременно херцог Адалрих се е сдобил и със син. Братът на Одилия Хуго се опитва до уреди тайно от баща си тя да бъде приета в двореца. Това довежда баща му до такава ярост, че той нанося смъртоносен удар на сина си. Все пак, когато е на 16 години, Одилия стъпва отново в двора на баща си. Когато вижда порасналата си красива дъщеря, херцогът решава, че може да я омъжи изгодно за един принц. Одилия е принудено отново да бяга от бощиния си дом. Една нощ тя напуска двореца, но бягството й бързо е забелязано. Баща й тръгва да я гони с конно потеря. Когато я настигат, девойката се намира пред планински склон. Виждайки, че ще бъде заловена, тя коленичи и се моли планината да се отвори и да я погълне. И наистина за ужас на преследвачите, планината се разцепва на две и отваря процеп, за да приеме момичето. Случилото се предизвиква пълно душевно преобразяване у баща й. Той й дава пълна власт над областта. Одилия събира около себе си девойки, които искат до служат на Бога и основава манастир. Там се приемат много болни хора, търсещи изцеление. Понеже изкачването на планината е трудно през зимата, Одилия основава втори манастир в подножието и предназначен основно за обител на бездомни, болни, нуждаещи се. Един ден, когато Одилия се качва по хълма, един сляп човек я пресреща и я моли да му помогне. Със сърце, дълбоко развълнувано от мъката му, светицата удря с тоягата си скалата – оттам избликва извор, чиито води изцеляват слепия. 15 века по-късно този извор продължава да бъде посещаван от хора, дошли от всички краища на Европа да си налеят целебна вода и да измолят застъпничеството на светицата.   На 13 декември 1720 г. света Одилия напуска този свят. Тялото й е положено в саркофаг, който още може да се види в параклиса при манастира.

Гледката от върха е величествена – цялата долина на Рейн, селцата и горите се простират пред погледа на наблюдателя. Манастирът е поклонническо място, ежедневните служби в църквата събират десетки хора, дошли от всички краища на света.

Одилиенберг обаче крие една по-дълбока тайна, отнасяща ни назад в хилядолетията. Целият хълм е опасан по склоновете си от мегалитно съоръжение – стена, изградена от огромни каменни блокове, някои от които тежат по 4 тона. Стената някога е била висока около 2-2 и половина метра. Повечето археолози смятат, че е била строена в първи век пр. Хр, но други източници я отнасят към 2 хилядолетие пр. Хр. Предназначението й е неизвестно, неизвестни са и строителите й. Стилът навежда на мисълта за друидите – познаване на природните енергии и работата с тях. И досега стената има едно забележително свойство – тя задържа навън отрицателните енергии. Макар и почти прекъсната на места, тя представлява наистина магическо съоръжение. Дължината й е около 10 километра и обгражда напълно целия хълм с площ от 100 хектара. Използваният строителен метод е характерен за мегалитните съоръжения от древността и прилича на „сухата зидария", използвана и от траките. т.е. огромните блокове просто напасват идеално един до друг и се вписват в естествения скален ландшафт, като тук-там естествените скални образувания се оказват част от стената, близо до нея и днес може да се види „пещерата на друидите" – огромен долмен, оцелял през хилядолетията. Гъстата гора огражда и други мегалитни паметници, например три каменни блока, поставени един върху друг, с обща височина на двуетажна сграда.

След като римляните превземат Галия, те укрепяват келтското съоръжение, изграждат наблюдателници, от които се открива обширна гледка към долината на Рейн. Наименуват хълма Алтитона.Още по римско време християнството намира почва в Елзас. Но едва през 6. в. при епископите на Страсбург Арбогаст и Флоренциус се установява официално елзаската християнска църква, в края на същия век ирландски и шотландски монаси, между които и свети Колумбан, внасят силен езотеричен импулс във франкското християнство. От Алтитона. която след това се нарича Хоенбург (и включва Одилиенберг), тръгва началото на християнската история през 7 век.  Вековете и религиите се сменят. Планината, наречена на св. Одилия, погледната отгоре, прилича на огромен кораб, извисяващ се над долината на Рейн и плуващ през водите на времето.