Civita di Bagnoregio - Мястото, на което времето е спряло.

Наричат Чивита ди Баньореджо „Умиращият град“, но аз предпочитам да го наричам Място, на което времето е спряло. Когато посетиш това място имаш чувството, че машината на времето наистина съществува и те е пренесла назад във времето - на място, което няма как да съществува в днешно време.

Попаднахме тук случайно, защото не е от известните туристически забележителности в Италия. Просто се оказа, че е много близко до къщата, която бяхме наели при първото ни пътуване в Италия.

Градът е известен със своята впечатляваща позиция на върха на платото на ронлив вулканичен туф (шуплеста варовита скала) с изглед към долината на река Тибър. Той е в постоянна опасност от унищожаване, както краищата на платото се разпадат поради ерозия, оставяйки сградите да се рушат, като основите им пропадат. Към 2004 г. е имало планове за подсилване на платото със стоманени пръти, за да се предотврати по-нататъшно геоложки щети. Днес до него се стига само през дълга каменна пътека, която започва от края на съседния град – Баньореджо. Не се лъжете от снимката - пътеката е стръмна, дълга и изморителна и ако вървите по нея под парещото августовско слънце си е цяло приключение. Но това, което ще откриете в края й си заслужава усилията.

Единственият достъп до Чивита е този пешеходен мост.

Сама по себе си Чивита ди Баньореджо (Civita di Bagnoregio) е невероятна забележителност, която е заплашена от унищожение, заради разрушаващи потоци в долината и лошото влияние на дъжда и вятъра. Civita di Bagnoregio свъщност са два града, които назад във времето са били едно цяло, но днес природата разделя на две. 

Чивита (Civita) е основана от етруските преди повече от 2500 години. Това е родното място на Свети Бонавентура, който починал през 1274. Родният му дом отдавна е паднал от ръба на скалата. През 16-ти век, Civita започваше да намалява, превръщайки се в сянката на свето бивше предградие - Баньореджо (Bagnoregio).

В края на 17-ти век, епископът и общинската власт са били принудени да се преместят в Bagnoregio поради силно земетресение, което ускорява пропадането на стария град. 

 През 19-ти век Civita се превръща в един остров и темпото на ерозията се засилва.  Bagnoregio продължава днес са е един малък, но проспериращ града, докато Civita става известен в Италия като  il paese che muore ( "град, който умира"). 

Civita едва наскоро изживява туристическо възраждане. Докато бяхме там, нямаше групи с японци или китайци, което си е направо забележително за Италия.

Още снимки можете да видите тук

Градът е с възхитителна архитектура, обхващаща няколко стотин години. Площадът на Чивита се отличава със своите етруски колони, на възраст хиляди години. Civita di Bagnoregio дължи непромененото си състояние на относителната изолация, която има. 

 Поради тази причина той много често е сцена на филми. Градът е успял да издържи на проникванета на модерния свят, както и на унищожаването от две световни войни. Лично аз се чудя как качват снимачната техника до там.  Днес населението варира от около 12 души през зимата до повече от 100 през лятото.

Забележителности

Вратата на Богородица (Porta Santa Maria) представлява гранитна арка, украсена с два барелефа с изображението на лъв, държащ в лапите си човешка глава, символизираши въстанието на местните жители против синьор Моналдески в 1494 году. Врата е началото на улица Via Santa Maria dila Porta, водеща към площада Piazza di San Donato.

Царквата Свети Донато (Chiesa di San Donato)  е разположена на едноименния площад Piazza di San Donato. Църквата в романски стил е била построена през 8 век върху основите на древноримски храм. Днешният вид в стил Ренесанс църквата придобива в резултат на реконструкция през 1511 година. През 1524 година е била реконструирана фасадата на църквата.

Градът е в списъка на World Monuments Fund (WMF) за наблюдение на 100 най-застрашени от климата и нерегулирания туризъм обекти от списъка на Световните Паметници на културата. Карта с всички обекти можете да видите на https://www.wmf.org/watch. За информация, в България има четири обекта – Мадарският конник (Шумен), Ивановските скални манастири (Русе), римския легионен лагер Нове (Свищов) и Видинската синегога. 

Препоръчвам да посетите това място, защо освен архитектурните забележителности, атмосфера и невероятни  гледки, които можете да открието в Чивита, тя ще ви изнеда и с места, в които можете да опитате традиционни италиански специалитети.

Има няколко магазина, от които можете да закупите освен традиционните сувенири, но и мед, зехтин, ликьор, колбаси и сирена, произведени в региота. Предимство е, че Чивита не е масова туристическа забележителност и по тази причина, нещата, които са предлагат са автентични и от самите производители. Едно от магазинчетата беше на собствениците на къщата, в която бяхме отседнали. Ако сте голяма група, решила да пътува до Италия и търсите масто за нощуване на около 100 км от Рим, горещо Ви препоръчвам тази невероятна къща:
https://www.homeaway.co.uk/p854960vb
Та те ни бяха поканили на дегустация на местни специалитети. Вкусът на колбасите и на отлежалите сирена беше превъзходен. Естествено трите момчета от групата залепнаха като магнит за масата.

Има и няколко места за нощувка, но предвид единствения пешеходен достъп не Ви препоръчвам, ако сте с много големи куфари.

Има и три кафетерии, в които можете да изпиете едно еспресо, докато "смилате" какво са видели очите Ви. Капучиното и еспресото определено имат съвсем друг вкус, ако го изпиете на това магично място.