Сен Мало – градът на корсарите

Сен Мало (Saint-Malo) е първото пристанище на северния бряг на провинция Бретан, Северозападна Франция. Разположен е на устието на р. Ранс, на брега на Ла Манша, и се смята за един от най-популярните туристически обекти на Бретан. Освен като градът на корсарите, Сен Мало е известен и с едни от най-мощните приливи и отливи. Когато видите лодките, полегнали на влажния пясък с обърнати нагоре кореми, приличащи на умрели риби, Ви става някак тъжно за тях. Но, както след всяка нощ идва ден, така и след всеки отлив идва прилив. На устието на р. Ранс през 1966 г. е била изградена първата в Европа електростанция, използваща силата на приливите и отливите.

Построен е в началото на XII в. на скалист остров, Сен Мало носи името на английския монах Мало, който проповядвал християнството в този район, някъде през VII в. Той пътешествал 7 години в страните на ледовете в търсене на рая, преди да се засели на Изумрудения бряг (Cote d’Emeraude), както наричат атлантическото крайбрежие на Бретан.

Всяка уличка, всяка част от брега напомнят за миналото на пиратското градче. Историческата му репутация не може да се нарече безупречна. Освен пристанище на корсари Сен Мало е бил и център на търговия с роби. Благодарение на мореплавателите и търговците си, които се отправяли към Индия, Китай, Африка, Южна и Северна Америка, градът невероятно процъфтява през XVII-XVIII в.

В действителност туристическяти интерес към Сен Мало е най-вече към Старият град – Intra Muros, който е обкръжен от мощна крепостна стена.

Влизайки в стария град, Intra Muros ще ви посрещне с кокетни тесни улички и сиви високи каменни сгради. По време на ожесточените боеве през 1944 г. Сен Мало е разрушен 80%. От разрушенията е оцелял само един замък, датиращ от XV в. Практически всички здания зад крепостните стени са напълно възстановени след Втората световна война. Днес Сен Мало е такъв, какъвто е бил през XVII-XVIII в. Когато знаеш тази информация и когато видиш на живо, че наистина е направено,  неминуемо си казваш „Ега ти, защо хората го правят, а ние – не“.

По чудо са се съхранили и няколко дървени постройки, преживели не само огромен пожар през 1661 г., но и бомбандировките от 1944 г. На старинна палуба прилича къщата, в която се е родил писателят романтик Шатобриан. По време на отлива можете да се разходите пеша до могилата на Шатобриан. Тя е обградена от три страни с вода, така че и след смъртта си писателят да може да разговаря с океана.

Гранитните стени, мансарди, мощните комини, са конструирани така, че да удържат напора на силния западен вятър. Вероятно мореплавателите са строили такива масивни домове, за да избягат от вечното морско люлеене, и са се стремили колкото е възможно по-здраво да се закрепят на сушата. Гледайки какви отромни къщя купуват, такава явно е и днес логиката на българските моряци :)

Рано или късно разходката из стария град ще ви изведе на площад „Фрер Ламен”. В източната му част се намира катедралата „Сен Венсан”.

Катедралата „Сен Венсан”

На североизток от катедралата се намира замъкът Шато Гайяр (Chateau Gaillard), построен от херцогиня Ана Бретонска XVI-XVII в. Неговата малка крепостна кула е най-старата постройка в града. Днес в замъка се помещава Музеят на историята на града и областта.

Сен-Мало в снимки

Чудесно място за разходка са крепосните диги, които обхващат като обръч Стария град. От там се откриват чудесни гледки към града, морето и живописните околности. Има романтични пейки за почивка и съзерцание на океана, както и малки зелени градини. Били са построени през средните векове, но през XVIII в. са обновени.

На един от бастионите на крепостта се издига паметник на корсара Робер Сюркуф, чийто показалец сочи към Англия. Сюркуф може да не е станал почетен гражданин на града, но безспорно е най-известният. Този човек, превърнал се в герой за французите и за омразен враг за англичаните, остава в историята като "Тигърът на седемте морета" и "Кралят на корсарите". Получава прозвището „Крал на корсарите“ (Roi des Corsaires) поради факта, че успява да залови 47 английски, испански, холандски и португалски кораби.  За тези заслуги Наполеон му дава титлата барон и го награждава с орден на Почетния легион

Роден е през 1774 г. в семейство на богати моряци. Прадядото на Робер бил известен корсар, правил удари по бреговете на Перу. Освен него в рода имало и други пирати. Въпреки това семейството на Робер се постарало да му даде добро буржоазно образование, но когато навършва 15 години, той тайно се записва юнга на кораба „Аврора”, заминаващ за Индийския океан.

„Аврора” бил търговски кораб и превозвал роби от Африка към захарните плантации на френските колонии в Индийския океан. Капитанът на кораба, приятел на семейство Сюркуф, дава на младия юнга първите морски и търговски уроци.
Историята на Сюркуф е дълга и кариерата му не свършва с този кораб. След години по моретата той се превръща в богат корабовладетел. За смелите корсарски набези на младия дворянин се носят много легенди. Сюркуф е един от първите кавалери на Ордена на Почетния легион. Богатият корабовладелец на Франция умира през 1827 г., обграден от грижите на семейство и деца. Но в родния му град и до днес предпочитат да си помнят Сюркуф такъв, какъвто е на паметника – млад капитан със сабя в ръка пред абордажа на поредния английски кораб. На точно копие на шхуната на Сюркуф може да се направи морска разходка. А много от туристите просто си тръгват с макет на жълт корсарски кораб.

                                      

И за да заърша описанието за корсарски град, запазил и днес духа на миналото и щипката поетичен романтизъм, ще завърша с цитати от Франсоа-Рене дьо Шатобриан:

 „Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.”

„Младостта е толкова щастлива, защото не знае нищо; старостта е толкова нещастна, защото знае всичко.”

„Славата за стареца е като диамантите за старицата – те я украсяват, но не могат да я направят прекрасна.”

„Истинското щастие струва малко; скъпо ли е, значи е долнопробно.”

„Източникът на злото е суетата, източникът на доброто е милосърдието.”

„Високите цели не се достигат с низки средства.”

„Трябва да изразходваме презрението си много икономично, защото нуждаещите се от него са много.”

„Когато хората не вярват в нищо, те са готови да повярват на всичко.”

„Когато свободата изчезне, държавата остава, но родината не.”