Puy du Fou - Хълмът на смешника

Седим със семейството ми на каменни пейки в Колизеум, но не онзи в Рим, а малко по-нов от него. И не е в Италия, а във Франция. Публиката е много шумна, но заема местата си бързо.

В един момент музика огласява стадиона. На срещуположни страни сред зрителите се намират две украсени ложи. Едната ложа е богато украсена в червено и златно и надписи SPQR. Другата е окичена със статуи на петли и изглежда доста по-бедна. Глас на френски език започва да огласява стадиона. Учила съм френски в училище, но почти нищо не помня от него, но това не ми пречи да слушам с интерес. Гласът спира и на сцената се появяват актьори. Започва представлението. 

На централния подиум се появяват жрец и четири весталки (трябва да са весталки, щом има надпис SPQR), които започват да танцуват. Около тях на арената започва парад на войни, последвани от статуята на вълчицата, кърмеща Рем и Ромул и няма да повярвате – следват ги стада от кози, патки, щрауси, камили, клетки с лъвове и тигри. Появяват се хора и в ложите. На едната излиза приличащ на Гай Юлий Цезар човек и започва да говори на френски. Разбирам, че става дума за Римската империя, която е велика и ще завладее целия свят. Публиката започва да го освирква и да крещи с пълно гърло сърдито срещу му. Особено една група тийнейджърки в училищни униформи, които седяха точно пред нас. Имах чувството, че ще им се скъсат гласните струни от викането. По принцип харесвам италианците, но в този момент си мълча, защото явно французите не ги харесват, като им гледам реакцията. Обръщам поглед към другата ложа. Там хората са облечени бедно, но са борбено настроени, като слушам интонацията на гласа на техния представител, който спори с Цезаря и размахва на среща му кол или някакво колоподобно оръжие. Явно това бяха нашите хора, защото публиката взе да му пляска и да свирка одобрително. Добре, че седнахме на тяхна територия. Досещам се, че става дума за годините преди Христа, когато Римската империя се разраства и завладява всичко живо по пътя си, в това число и териториите на днешна Франция, наричана от римляните Галия. Двамата спират спора. Музиката се променя и над нас започва да се опъва бавно платнище, което покрива изцяло местата за сядане. Чела съм, че Колизеумът-оригинал също е имал система за такъв сенник и това нещо много ме впечатли. 

Албум със снимки

На арената излизат войници, които започват да се бият. По някое време се включват и колесници, които се състезават бясно.

След състезанието се появяват и лъвове, които започват да бягат по арената и да се мятат върху една клетка, пълна с хора-роби. Разбираме, че става дума за любовта между един римски войн и галска девойка. Любовта им преминава през много препятствия и рисковани битки, но както в приказките тя, любовта, винаги побеждава. Накрая младите се взеха и представлението завърши с триумфа на любовта, неистови аплодисменти и одобрително „Bravo”. Не усетих как минаха 40 минути, защото представлението беше толкава завладяващо. Това, че не знам френски не ми попречи да разбера за какво иде реч. Актьорите играеха така изразително, че не ти е необходимо да разбираш езикът им. Представлението беше толкова пищно – костюмите бяха много красиви, специалните и пироефектите изненадваха в точния момент, имаше спиращи дъха каскади и илюзии, а дресираните животни внасяха допълнителен „Уау“- ефект. Никога преди не бях виждала такова нещо. 

Следващото представление на което отиваме е Les Vikings. 

Мисля си, че няма с какво да ме изненадат тези французи, след като съм присъствала на триумфа на любовта над амбицията за власт и величие. Сядаме на пейките, този път дървени. Местата започват да се заемат постепенно. Между публиката ходят мимове и клоуни, които закачат малките зрители и правят скечове. Средновековно облечени младежи ходят и продават пуканки. Леко хладно е, защото представлението е на открито, а е началото на април – първият ден, в който увеселителният парк отваря за посетители. Но пък е препълнено с хора. 

Насреща си виждам река, а на другия й бряг има дървена крепост и дървени жилища. Разнася се един глас, който отново ми говори на френски. Това не ме учудва, но пък май започнах повече да разбирам за какво иде реч. Излизат средновековно облечени люде. Един човек с червена пелерина го посвещават в рицарски сан и започва веселба. Пристига и една християнска реликва, за която не можах да разбера точно каква е, тъй като обяснението беше само словестно, но разбрах, че рицаря трябва да пази реликвата от безбожните викинги. Този път пред зрителите пребягват селянин със стадо черни прасенца, както и два конника, водещи стадо биволи. И тъкмо, когато всичко е спокойно и щастливо, графството е нападнато от викингите, които пристигат от някъде с една голяма лодка (после проверих в интернет – викингите я наричали дракар).

Викингите поругават реликвата. Тези гадове, започват да преследват девойките, да колят мъжете и да палят селото. Французите се отбраняват храбро. И тъкмо, когато французите са на път да победят, от реката изниква галера, пълна с въоръжени да зъби викинги. Как го направиха този номер въобще не разбрах. Още ми е чудно как тези хора са били в лодката, под водата и са чакали момента, в който се включват в представлението???

  

И тук след 30 минутно уникално шоу с битки, сценични ефекти, животни и много артисти доброто победи. Рицарят направи викингите християни. Публиката избухна в аплодисменти и одобрителни викове. В последствие, четейки в Уикипедия, разбрах, че всъщност точно французите са започнали да покръстват викингите около VIII в. И това представление е пресъздавало точно това. 

И така от представление на представление, останах с впечатлението, че французите са смел народ и векове наред са влизали в битки за да се получи това, което е днес френската нация. И разбрах, как французите, показват на децата си от малки, по възможно най-интересния начин защо трябва да са горди французи. Видях как трябва да се разказва историята на децата, за да се възпитават в любов към родината и да не мечтаят за други парчета земя.

Това незабравимо преживяване изживях в парка Puy du Fou Grand Park, Франция. Puy du Fou е вторият по посещаемост увеселителен парк във Франция, като годишно над милион и половина посетители се забавляват на неговите представления. Някои казват, че това е отговорът на французите на Walt Disney, но определено двата парка предлагат коренно различни типове емоции. Ако очаквате скоростни влакчета, люлки и пързалки, определено няма да ги получитe. Но пък ще бъдете изненадани с какво въображение, сценографска пищност и ефекти ще се разходите през различни епохи и векове. 

Историята на Puy du Fou започва през 1978 г., когато е основан от Филип дьо Вилие. Първите представления са с доброволци и представляват исторически възстановки от историята на департамент Vendée, регион Pays-de-la-Loire, където се намира. Представят се сцени от всекидневния живот на едно семейство роялистки селяни от Средновековието до XX -ти век. Puy du Fou Cinéscénie, става най-голямото нощно шоу, което е уникално преживяване на открито. То разбива всички бокс-офис рекорди: 1 ч 40 мин от грандиозно шоу, над 12 милиона зрители, 2000 доброволни участници и танцьори, сцена на 23 хектара и 24 000 костюми. Представлението продължава да се играе и днес. 

През 1989 г. е създаден Puy du Fou Grand Park, проектиран да бъде грандиозно пътешествие през времето. Това поставя началото на следващото поколение атракциони - тематични паркове за цялото семейство, пресъздаващи исторически събития от различни епохи. Посетителите забравят 21 век, тъй като те откриват прекрасна природа, съчетана с невероятни специални ефекти и грандиозна архитектура. Puy du Fou е отличен е с награда Thea Classic Award от Themed Entertainment Association за най-добър парк на годината през 2012 г. в Лос Анджелис и 2014г. в Орландо, като е един от малкото наградени европейски паркове. 

За да подпомогне растежа на Puy du Fou и да проправи пътя за в бъдеще, през 1998 е създадена Junior Academy. Всяка година в нея 500 студенти се обучават да станат бъдещите изпълнители, техници и мениджъри в Puy du Fou. Днес Junior Academy се състои от 26 училища (включително за езда, висш пилотаж, каскади, фехтовка, драма и танци), като всяка година се създава по едно ново. 

През 2010г. е създадена Puy du Fou International за да се популяризират тематични паркове по света въз основа на художествения модел на Puy du Fou. През 2013 г., Пюи дьо Fou International представя първото си творение в чужбина: "Raveleijn Show" за парка Efteling в Холандия. През лятото на 2017г. Puy du Fou International ще отвори врати и на историческият парк «Царьград», намиращ се до Москва. Този факт много ме изненада. Оказа се, че лично Путин е приел Филип дьо Вилие, които са подписали договор за изграждане на два парка Puy du Fou в Русия - «Царьград» в Москва и един в спорния Крим. 

Посетихме го през 2015г. и за съжаление имахме само един ден на разположение. Не успяхме да видим абсолютно всички представления, но мисля че успяхме да се насладим на максимално много приключения.

Влизайки в парка, си вземаш карта, която, естествено е само на френски. 

Големите спектакли са 7. Освен преразказаните в началото Le Signe du Triomphe и Les Vikings, успяхме да видим Le Secret de la Lance, Les Amoureux de Verdun , Mousquetaire de Richelieu и L'Odyssée du Puy du Fou. Освен спектаклите има още много интерактивни забавления.

Има и средновековен град, където можете да откриете цялото богатство на Средновековието, както и да получите познания за различни занаяти. Може да се разходите и из спокойните уличи ва село от XVIII в. .  На територията на парка има зоопарк, където се отглеждат животните за представленията, има и ботаническа градина и розариум. Можете да се запишете на училище за обучение по конна езда и академия по соколарство.

 

Определено Puy du Fou Grand Park е уикенд дестинация за цялото семейство. За да можете да разгледате на спокойствие паркът и представленията ще са ви необходими поне два дена. Всяка година се добавя по една нова атракция и ако продължат с това темпо, ще стане по-скоро дестинация за половин седмица, че дори и за една.

Но пък от Puy du Fou Grand Park са помислили и за това. Можете да отседнете в някои от хотелите на комплекса, като и тук можете да избирате в коя епоха да спите –

Вила в романски стил

Великолепна ренесансова царска шатра

Наколни жилища от епохата на Меревингите

Уютен дом от 18 век

А тази година се открива и нов хотел, където минавайки през решетка влизате в сърцето на Средновековието.

На територията на Puy du Fou Grand Park има цели 20 различни типове заведения за хранене и възстановяване на силите – ресторанти и заведения за бързо хранене.

Ако искате да се запознаете с всички атракции на това забележително място, можете да го направите на:

http://www.puydufou.com/

Транспорт: Пътят с автомобил до парка е 3 часа от Париж, 2 часа от Бордо. Можете да пристигнете и с влак. Слезте на гара Анже и оттам специален автобус ще ви отведе до парка (нужна е предварителна резервация, 20 евро двупосочен билет).

В Европа има много увеселителни паркове, където може да се насладите на традиционни скоростни влакчета и други екстремни приключения – Efteling Park (Холандия), Gardaland

 (Италия), Europa-Park (Германия), PortAventura World  (Испания) и др., така че ако пътувате из Франция и имате време само за един парк – определено изберете Puy du Fou Grand Park. Няма да се разочаровате!

Сен Мало – градът на корсарите

Сен Мало (Saint-Malo) е първото пристанище на северния бряг на провинция Бретан, Северозападна Франция. Разположен е на устието на р. Ранс, на брега на Ла Манша, и се смята за един от най-популярните туристически обекти на Бретан. Освен като градът на корсарите, Сен Мало е известен и с едни от най-мощните приливи и отливи. Когато видите лодките, полегнали на влажния пясък с обърнати нагоре кореми, приличащи на умрели риби, Ви става някак тъжно за тях. Но, както след всяка нощ идва ден, така и след всеки отлив идва прилив. На устието на р. Ранс през 1966 г. е била изградена първата в Европа електростанция, използваща силата на приливите и отливите.

Построен е в началото на XII в. на скалист остров, Сен Мало носи името на английския монах Мало, който проповядвал християнството в този район, някъде през VII в. Той пътешествал 7 години в страните на ледовете в търсене на рая, преди да се засели на Изумрудения бряг (Cote d’Emeraude), както наричат атлантическото крайбрежие на Бретан.

Всяка уличка, всяка част от брега напомнят за миналото на пиратското градче. Историческата му репутация не може да се нарече безупречна. Освен пристанище на корсари Сен Мало е бил и център на търговия с роби. Благодарение на мореплавателите и търговците си, които се отправяли към Индия, Китай, Африка, Южна и Северна Америка, градът невероятно процъфтява през XVII-XVIII в.

В действителност туристическяти интерес към Сен Мало е най-вече към Старият град – Intra Muros, който е обкръжен от мощна крепостна стена.

Влизайки в стария град, Intra Muros ще ви посрещне с кокетни тесни улички и сиви високи каменни сгради. По време на ожесточените боеве през 1944 г. Сен Мало е разрушен 80%. От разрушенията е оцелял само един замък, датиращ от XV в. Практически всички здания зад крепостните стени са напълно възстановени след Втората световна война. Днес Сен Мало е такъв, какъвто е бил през XVII-XVIII в. Когато знаеш тази информация и когато видиш на живо, че наистина е направено,  неминуемо си казваш „Ега ти, защо хората го правят, а ние – не“.

По чудо са се съхранили и няколко дървени постройки, преживели не само огромен пожар през 1661 г., но и бомбандировките от 1944 г. На старинна палуба прилича къщата, в която се е родил писателят романтик Шатобриан. По време на отлива можете да се разходите пеша до могилата на Шатобриан. Тя е обградена от три страни с вода, така че и след смъртта си писателят да може да разговаря с океана.

Гранитните стени, мансарди, мощните комини, са конструирани така, че да удържат напора на силния западен вятър. Вероятно мореплавателите са строили такива масивни домове, за да избягат от вечното морско люлеене, и са се стремили колкото е възможно по-здраво да се закрепят на сушата. Гледайки какви отромни къщя купуват, такава явно е и днес логиката на българските моряци :)

Рано или късно разходката из стария град ще ви изведе на площад „Фрер Ламен”. В източната му част се намира катедралата „Сен Венсан”.

Катедралата „Сен Венсан”

На североизток от катедралата се намира замъкът Шато Гайяр (Chateau Gaillard), построен от херцогиня Ана Бретонска XVI-XVII в. Неговата малка крепостна кула е най-старата постройка в града. Днес в замъка се помещава Музеят на историята на града и областта.

Сен-Мало в снимки

Чудесно място за разходка са крепосните диги, които обхващат като обръч Стария град. От там се откриват чудесни гледки към града, морето и живописните околности. Има романтични пейки за почивка и съзерцание на океана, както и малки зелени градини. Били са построени през средните векове, но през XVIII в. са обновени.

На един от бастионите на крепостта се издига паметник на корсара Робер Сюркуф, чийто показалец сочи към Англия. Сюркуф може да не е станал почетен гражданин на града, но безспорно е най-известният. Този човек, превърнал се в герой за французите и за омразен враг за англичаните, остава в историята като "Тигърът на седемте морета" и "Кралят на корсарите". Получава прозвището „Крал на корсарите“ (Roi des Corsaires) поради факта, че успява да залови 47 английски, испански, холандски и португалски кораби.  За тези заслуги Наполеон му дава титлата барон и го награждава с орден на Почетния легион

Роден е през 1774 г. в семейство на богати моряци. Прадядото на Робер бил известен корсар, правил удари по бреговете на Перу. Освен него в рода имало и други пирати. Въпреки това семейството на Робер се постарало да му даде добро буржоазно образование, но когато навършва 15 години, той тайно се записва юнга на кораба „Аврора”, заминаващ за Индийския океан.

„Аврора” бил търговски кораб и превозвал роби от Африка към захарните плантации на френските колонии в Индийския океан. Капитанът на кораба, приятел на семейство Сюркуф, дава на младия юнга първите морски и търговски уроци.
Историята на Сюркуф е дълга и кариерата му не свършва с този кораб. След години по моретата той се превръща в богат корабовладетел. За смелите корсарски набези на младия дворянин се носят много легенди. Сюркуф е един от първите кавалери на Ордена на Почетния легион. Богатият корабовладелец на Франция умира през 1827 г., обграден от грижите на семейство и деца. Но в родния му град и до днес предпочитат да си помнят Сюркуф такъв, какъвто е на паметника – млад капитан със сабя в ръка пред абордажа на поредния английски кораб. На точно копие на шхуната на Сюркуф може да се направи морска разходка. А много от туристите просто си тръгват с макет на жълт корсарски кораб.

                                      

И за да заърша описанието за корсарски град, запазил и днес духа на миналото и щипката поетичен романтизъм, ще завърша с цитати от Франсоа-Рене дьо Шатобриан:

 „Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.”

„Младостта е толкова щастлива, защото не знае нищо; старостта е толкова нещастна, защото знае всичко.”

„Славата за стареца е като диамантите за старицата – те я украсяват, но не могат да я направят прекрасна.”

„Истинското щастие струва малко; скъпо ли е, значи е долнопробно.”

„Източникът на злото е суетата, източникът на доброто е милосърдието.”

„Високите цели не се достигат с низки средства.”

„Трябва да изразходваме презрението си много икономично, защото нуждаещите се от него са много.”

„Когато хората не вярват в нищо, те са готови да повярват на всичко.”

„Когато свободата изчезне, държавата остава, но родината не.”

Веднъж в годината посетете място, на което никога не сте били преди

Един от съветите на Далай Лама е "Веднъж в годината посетете място, на което никога не сте били преди". От личен опит знаем, че това ще ни направи по-богати на впечатления и съответно много по-щастливи. И продължавайки да следваме съветите на този мъдър човек "Споделяйте знанията си с други. По този начин ще достигнете безсмъртие", ние решихме, че ще споделяме с другите не само нашите знания и преживявания, но дори и самите пътувания до нови места. С някой от четящите този блог сме пътешествали заедно, с други ще споделим пътешествията в бъдеще, а всички останали ще съпреживеят пътуванията и подготовката за тях виртуално. Ще има интересни факти, места и събития, които ще Ви накарат да се почувствате позитивно заредени и щастливи. Места, които сме посетили или места, които сме открили, но сме оставили за следващи пътувания. Надяваме се, че опита, който ще споделим тук, ще Ви помогне да организирате по-лесно Вашите пътувания, да откриете нови места и нови емоции, да видите света извън маршрутите на организираните екскурзии. Като например Civita di Bagnoregio, регион Витербо, Централна Италия. Място, което сте виждали във филмите на Торнаторе и никога не ви е минавало през ум, че ще отидете там.

http://mitevtours.blogspot.bg/2017/01/civita-di-bagnoregio.html

Или The Dark Hedges, Ireland, сцена на Game of Thrones

The Dark Hedges

Ще има естествено и места, които са безкрайно познати на всички

Всеки, който обеча да пътува знае от къде е тази снимка

В едно скорошно проучване в университета Корнел е установено, че харченето на средства за спомени е по-вероятно да ви донесе трайно щастие, отколкото тяхното прахосване по материални неща. Причината е, че хората се "адаптират" към физическите обекти, т.е. нещата, които сте купили, с течение на времето ще ви носят все по-малко радост. Като свикнете с тях, щастието което Ви носят, ще изчезне съвсем, докато радостта от преживяно пътуване и емоцията от спомените само се увеличава.

Дори най-лошите туристически преживявания са опит, който ще Ви накара да се усмихвате и да разказвате истории след време. Колко пъти се е случвало да разказвате на хората за случки от ваши пътувания (например как колата Ви изгасва на 4 км от летището и едва не изпускате полета)? В един момент тези неща стават забавни и започвате да се хвалите с тях.

Пътуването ни прави по-умни и ни помага да сме по-щастливи. Пътуването е радост. И страх. То е любов, изненада и объркване. Пътуването и страст, зависимост, удоволствие, което ако сте опитали веднъж, няма да можете да спрете.

Civita di Bagnoregio - Мястото, на което времето е спряло.

Наричат Чивита ди Баньореджо „Умиращият град“, но аз предпочитам да го наричам Място, на което времето е спряло. Когато посетиш това място имаш чувството, че машината на времето наистина съществува и те е пренесла назад във времето - на място, което няма как да съществува в днешно време.

Попаднахме тук случайно, защото не е от известните туристически забележителности в Италия. Просто се оказа, че е много близко до къщата, която бяхме наели при първото ни пътуване в Италия.

Градът е известен със своята впечатляваща позиция на върха на платото на ронлив вулканичен туф (шуплеста варовита скала) с изглед към долината на река Тибър. Той е в постоянна опасност от унищожаване, както краищата на платото се разпадат поради ерозия, оставяйки сградите да се рушат, като основите им пропадат. Към 2004 г. е имало планове за подсилване на платото със стоманени пръти, за да се предотврати по-нататъшно геоложки щети. Днес до него се стига само през дълга каменна пътека, която започва от края на съседния град – Баньореджо. Не се лъжете от снимката - пътеката е стръмна, дълга и изморителна и ако вървите по нея под парещото августовско слънце си е цяло приключение. Но това, което ще откриете в края й си заслужава усилията.

Единственият достъп до Чивита е този пешеходен мост.

Сама по себе си Чивита ди Баньореджо (Civita di Bagnoregio) е невероятна забележителност, която е заплашена от унищожение, заради разрушаващи потоци в долината и лошото влияние на дъжда и вятъра. Civita di Bagnoregio свъщност са два града, които назад във времето са били едно цяло, но днес природата разделя на две. 

Чивита (Civita) е основана от етруските преди повече от 2500 години. Това е родното място на Свети Бонавентура, който починал през 1274. Родният му дом отдавна е паднал от ръба на скалата. През 16-ти век, Civita започваше да намалява, превръщайки се в сянката на свето бивше предградие - Баньореджо (Bagnoregio).

В края на 17-ти век, епископът и общинската власт са били принудени да се преместят в Bagnoregio поради силно земетресение, което ускорява пропадането на стария град. 

 През 19-ти век Civita се превръща в един остров и темпото на ерозията се засилва.  Bagnoregio продължава днес са е един малък, но проспериращ града, докато Civita става известен в Италия като  il paese che muore ( "град, който умира"). 

Civita едва наскоро изживява туристическо възраждане. Докато бяхме там, нямаше групи с японци или китайци, което си е направо забележително за Италия.

Още снимки можете да видите тук

Градът е с възхитителна архитектура, обхващаща няколко стотин години. Площадът на Чивита се отличава със своите етруски колони, на възраст хиляди години. Civita di Bagnoregio дължи непромененото си състояние на относителната изолация, която има. 

 Поради тази причина той много често е сцена на филми. Градът е успял да издържи на проникванета на модерния свят, както и на унищожаването от две световни войни. Лично аз се чудя как качват снимачната техника до там.  Днес населението варира от около 12 души през зимата до повече от 100 през лятото.

Забележителности

Вратата на Богородица (Porta Santa Maria) представлява гранитна арка, украсена с два барелефа с изображението на лъв, държащ в лапите си човешка глава, символизираши въстанието на местните жители против синьор Моналдески в 1494 году. Врата е началото на улица Via Santa Maria dila Porta, водеща към площада Piazza di San Donato.

Царквата Свети Донато (Chiesa di San Donato)  е разположена на едноименния площад Piazza di San Donato. Църквата в романски стил е била построена през 8 век върху основите на древноримски храм. Днешният вид в стил Ренесанс църквата придобива в резултат на реконструкция през 1511 година. През 1524 година е била реконструирана фасадата на църквата.

Градът е в списъка на World Monuments Fund (WMF) за наблюдение на 100 най-застрашени от климата и нерегулирания туризъм обекти от списъка на Световните Паметници на културата. Карта с всички обекти можете да видите на https://www.wmf.org/watch. За информация, в България има четири обекта – Мадарският конник (Шумен), Ивановските скални манастири (Русе), римския легионен лагер Нове (Свищов) и Видинската синегога. 

Препоръчвам да посетите това място, защо освен архитектурните забележителности, атмосфера и невероятни  гледки, които можете да открието в Чивита, тя ще ви изнеда и с места, в които можете да опитате традиционни италиански специалитети.

Има няколко магазина, от които можете да закупите освен традиционните сувенири, но и мед, зехтин, ликьор, колбаси и сирена, произведени в региота. Предимство е, че Чивита не е масова туристическа забележителност и по тази причина, нещата, които са предлагат са автентични и от самите производители. Едно от магазинчетата беше на собствениците на къщата, в която бяхме отседнали. Ако сте голяма група, решила да пътува до Италия и търсите масто за нощуване на около 100 км от Рим, горещо Ви препоръчвам тази невероятна къща:
https://www.homeaway.co.uk/p854960vb
Та те ни бяха поканили на дегустация на местни специалитети. Вкусът на колбасите и на отлежалите сирена беше превъзходен. Естествено трите момчета от групата залепнаха като магнит за масата.

Има и няколко места за нощувка, но предвид единствения пешеходен достъп не Ви препоръчвам, ако сте с много големи куфари.

Има и три кафетерии, в които можете да изпиете едно еспресо, докато "смилате" какво са видели очите Ви. Капучиното и еспресото определено имат съвсем друг вкус, ако го изпиете на това магично място.